През 580 г. пр. н. е. между реките Акрагас и Хипсас започва историята на съвременния град Агридженто.
Пиндар, около 470 г. пр. н. е., го нарича „най-красивия град на смъртните“, а огромното археологическо наследство, запазено в Долината на храмовете, потвърждава великолепието и блясъка, които градът достига по това време, превръщайки се в еталон за хора на културата, художници и философи. През 406 г. пр. н. е., след битката с картагенците, градът е разграбен и победен, но през 340 г. пр. н. е. „акрагантините“, водени от Тимолеонте, успяват да го завладеят отново, започвайки нов период на слава. През 262 г. пр. н. е. градът е окупиран от римляните, които го обогатяват с много сгради и променят името му на Агригентум. С идването на византийците започва период на упадък, който продължава до 9 век с арабското завладяване на града. Издигнати са нови паметници и джамии, а името отново е променено на „Гергент“. Завладян от норманите през 1086 г. градът се връща към християнството, става епархия и са построени някои от най-важните църкви в града.
От 4-ти до 5-ти век градът също напредва икономически, увеличавайки търговските отношения чрез износ на жито и сол, а благодарение на могъщото семейство Киарамонте структурата на града е обновена.
Под управлението на Бурбоните градът преживява период на упадък, докато през 1920 г. английският археолог Александър Хардекасъл започва кампания от разкопки, които изваждат наяве важни находки в Долината на храмовете. През 1921 г. градът получава сегашното си име Агридженто и славата и репутацията на археологическото му наследство започват да се разпространяват все повече и повече.
ДОЛИНАТА НА ХРАМОВЕТЕ
ХРАМЪТ НА ДИОСКУРИТЕ (КАСТОР и ПОЛУКС)
Счита се за символ на Агридженто.
Високата платформа на три стъпала, е с размери 34,12м на дължина и 15,86м на ширина, малко по-малко от двоен квадрат. Заема площ от 541 квадратни метра. Само четири колони, от 34, се открояват сред руините му. Върху ъгловата плоскост има красива розетка. През 1836 г. сградата е разчистена от всички развалини и пръст, които са я покривали в продължение на много векове.
ХРАМЪТ НА ХЕРКУЛЕС
Храмът на Херкулес (510 г. пр. н. е.) е най-старият в Агридженто и един от най-красивите храмове на древността. Сега е превърнат в руини. Но въпреки това, сградата, която все още се вижда отдалеч, е внушителна и се издига в Долината на храмовете точно като символ на мощта и силата на Херкулес, националният герой на Сицилия и по-специално на Агридженто.
Широката правоъгълна платформа, с четири стъпала, е с размери 74 метра дължина и 27 метра ширина, троен квадрат, който заема повърхност от 2056 квадратни метра. Бил е с височина 16 метра. От 38 колони (6 отпред и 15 от дългите страни, броейки ъгловите два пъти), само 9 се открояват днес. Вдигнати са отново през 1922 г. благодарение на английския капитан Александър Хардкасъл.
ВИЛА АУРЕА
Вила Ауреа, разположена между храма на Конкордия и храма на Херкулес, датира от 19 век и днес е дом на някои от техническите офиси на парка; в нея се помещава Антиквариумът, преобразуван в мултимедийна зала през 1998 г. със зала за видеопрожекции върху активите на Долината на храмовете, в която се организират изложби.
През 1921 г. капитанът от английската армия сър Александър Хардкасъл идва в Агридженто заради благотворното влияние на мекия климат и за да се възхити на археологическото му наследство. Решил да се засели тук, купил тази сграда и я нарекъл Вила Ауреа, защото била близо до едноименната порта в древните укрепления.
ХРАМЪТ НА КОНКОРДИЯ
Великолепният храм на Конкордия, шедьовър на формата и дорическата архитектурна хармония от V век пр.н.е., със сигурност е сред най-завършените в света със своята форма, която наподобява Партенона в Атина.
Храмът на Конкордия е най-добре запазеният дорийски храм в света заедно с Партенона. Името, с което е известен, идва от латински надпис, открит в околностите на храма, но към днешна дата не е сигурно, кой е бога, на когото е посветен. Отличното състояние на неговите 78 колони, внушителен фронтон и тимпан се дължи на епископ Григорий, който решава да го превърне в християнска църква през 6-ти век сл. н. е., предпазвайки го от плячкосване.
От 2011 г. огромна бронзова статуя на паднал Икар лежи на земята, създавайки впечатлението, че е била изоставена преди векове близо до храма на Конкордия. Първоначално част от временната изложба от 17 творби на полския скулптор Игор Миторай, впоследствие е дарена от художника, за да остане за постоянно на мястото си.
ХРАМЪТ НА ХЕРА
Името, подобно на това на други гръцки храмове в Агридженто, е конвенционално. В архитектурата на тази сграда, издигната в югоизточния ъгъл на Долината на храмовете на височина 120 метра над морското равнище, е очевидна грижата за строгото художествено съвършенство. Сградата, подобно на останалите, е обърната на изток и има забележителни размери: върху висока правоъгълна платформа (41 метра дължина и 20 метра ширина), с 34 колони. Шест по късата страна и тринадесет по дългата страна, като броим ъгловите в двете посоки.
Двоен квадрат, който заема повърхност от 832 квадратни метра. Колоните се състоят от четири тамбури или барабани с 20 канелюри с остри ръбове и имат височина 6,32 метра и диаметър на основата 1,70 метра; разстоянието им е 1,71 метра в центъра и 1,76 отстрани. Храмът е построен около 450-440 г. пр.н.е. Днес са останали 30 колони, но само 16 са с техните капители. Реставриран е от принца на Торемуца през 1787 г.
Долината на храмовете със своите скъпоценни паметници, които очароват посетителите, е актив, който принадлежи не само на Агридженто, но и на целия свят и, както е обявено от ЮНЕСКО, е „човешко наследство“.
СЪВРЕМЕННИЯ ГРАД АГРИДЖЕНТО
Историческият център на Агридженто (наричан Керкент от арабите, Гергент от норманите и Гиргенти до 1927 г.) заема почти изцяло хълма Гиргенти. Тази позиция е избрана през Средновековието за отбранителни цели, а също и поради близостта си до новото пристанище и следователно е по-благоприятна за търговия. Разхождайки се по улиците и алеите на стария град Гиргенти, можете да откриете причудливи кътчета и значими паметници, които разкриват мултикултурното минало на Агридженто: арабският лабиринт от улици и дворове, нормандските дворци и църкви и бароковата архитектура от испански произход. В историческия център е ул.Атенеа, дългата и виеща се главна улица, която пресича долната част на стария град от запад на изток. Покрай или близо до тази улица има редица църкви и интересни сгради.
В края на ул.Атенеа е големият площад Луиджи Пирандело, с неправилна форма и доминиран от елегантната барокова фасада на църквата Сан Доменико, и Кметството (бивш манастир), в рамките на което се намира и театър Пирандело от 19-ти век.
Родното място на Луиджи Пирандело е в предградие на Агридженто. А, театъра в града е кръстен на него. През 1934 г. писателят печели Нобелова награда за литература.
Градът е амфитеатрално разположен. Повечето улици в посока север-юг са стълби осеяни със саксии с цветя.
От площад Синатра има панорамна гледка към Долината на храмовете и морето. Хоризонта плавно преливаше от зелено в средиземноморско синьо. С тази гледка казахме довиждане на Агридженто.
travel me 